От слободия или несвобода на словото страдат българските медии ?

Имат ли право медиите да определят дневния ред на обществото ?

Реална ли е "четвъртата власт" у нас ?

Почтени ли са медиите спрямо аудиторията си ?

От кого освен от публиката си са зависими родните вестници, радиа и телевизии?

Защо нито една българска медиа не е признала публично греховете си ?

Споделят ли медиите вината на политическия елит за безобразния преход към капитализъм на България ?

Кой "храни"  журналисти и кои са "нахранените" ?

Кои са неписаните и несподелени с публиката правила, с които се съобразяват всекидневно репортерите, редакторите, главните редактори и собственици на медии в България през последните 18 години?

Всеки грамотен гражданин, който може да напише изречение по дълго от трите си имена ли има право да бъде журналист ?

Необходимо ли е журналистите освен нужния образователен ценз да притежават някакъв вид свидетелство за правоспособност, което да им бъде отнемано когато не спазват общоприетите правила в своята работа?

Кому е нужен в този си вид СБЖ и какъв е смисълът от неговото незавидно съществуване през последните 18 години ?

Защо СБЖ е отворил врати като ханджийски порти и приема всеки лумпен с писалка и диктофон в редовете си ?

Свободен ли е редовия български репортер и редактор при вземането на решения във всекидневната си работа?

Как са защитени журналистите от своеволията на шефовете си и собствениците на медии ?

Налагат ли всекидневните примери на съдебна саморазправа с журналисти автоцензура и как незащитения от никого репортер оцелява, ако реши да отстоява позицията си докрай ?

Защо не станахме свидетели на поне един смислен протест на журналисти срещу откровените безумия на началниците им, ако не броим стачката срещу ВАЦ в средата на 90-те години, за която никой вече не си спомня, и псевдосиндикалните протести в БНТ и БНР ?
   
    Това са само част от въпросите, на които би следвало да се отговори във все още  несъстоялият се вътре в журналистическата гилдия и извън нея обществен дебат. Подобна дискусия не се случва, вероятно защото на журналистите не им е удобна, а публиката все още не е узряла за нея. Тя обаче е неминуема и предстои. А докато дискусията се случи всички от "пишещото братство у нас" ще бъдат псувани масово на "журналист". За съжаление с голяма доза  основание.
    По тази причина, приятели и колеги, очаквам да ме подкрепите в скромния ми и непретенциозен опит да предизвикаме тази дискусия и тя най-сетне да се състои. Вярвам в общата полза от нея - и за журналистите и за тяхната публика.

имам мнение. Дебат в блога? 90% от въпросите ще си останат висящи!

Наистина блога не е най-подходящото място за подобна дискусия. В момента обаче не виждам по-добро.
Колкото и да няма надежда скромния ми опит за предизвикване на дискусия да успее е по-добре да опитам. Колкото - толкова.

Скромното ми мнение е, че медиите трябва да имат пълна свобода, без да я бъркат със свободия. Никоя сила не трябва да зашива устата на словото, когато то не излиза от рамките на истината.
От сърце ти желая успехи и слънце в душата, дори, когато е зима ;)))
Весели празници!
Ли та тру